- "Щом ме бие, значи ме обича." - помислил си Чисора и не спрял да се хвърля в прегръдките на Кобрата.

Погребение. След словото свещеникът пита вдовицата: - Искаш ли да го целунеш преди да го вкараме? Опечалената избухва в ридания: - И той все така ми казваше...

- Ути - тути... Какво имаме тука... - такова бедничко - бледничко... мъничко - дребничко... скромничко - късичко? - Таня, по дяволите... Така ли ме възбуждаш?!

Когато сме съвсем млади, най-често има с какво, но няма къде. Когато остареем съвсем, обикновено има къде, но няма с какво...

Чернобилско стихотворение: Хей ръчички хей ги пет три отзад и две отпред!