Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира:

- Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика.

И върнал поета. Идва поета след известно време пак.

"Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал."

Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал:

- Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика.

И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете:

- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал."

- Добре! - казал служителят - Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден.

И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си:

- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза:

- Ебал съм му майката, и утре е ден!"