Не разбирам хората, които не обичат да си признават грешките. Аз лесно си признавам моите грешки, стига някога въобще да съм правил.

Има толкова стиснати хора, че като изпусне монетата и докато се наведе да си я вземе, тя вече му е паднала на врата.

Звъннаха ми от посолството на Страната на Илюзиите. Казаха, че живея вече толкова дълго при тях, че получавам гражданство.

Вечно съм на 18! Другото е стаж.

- С любовта е същото, като с гъбите. - В какъв смисъл? - Когато човек забележи, че е сгрешил - вече нищо не може да си помогнеш...