Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

Изведнъж той силно я хвана за ръката. - Обича ме!… - помисли си тя. - Дееееба, поледицата, дееба… - изръмжа той.

- И заради какво се влюби в мен? - Заради очите! - Толкова ти харесаха моите очи? - Не, просто зрението ми е кофти.

- Добър ден, казаха ми, че играете хубава пиеска. Искам два билета за утре. - За "Ромео и Жулиета" ли? - Не бе, за мене и гаджето....

- Извинете госпожице, колко е часа? - Ммм… Добре! Но няма да пушиш в леглото!