Съпругата: - Защо докато се любим, никога не ме наричаш по име? Съпругът: - Защото не искам да те будя.

- Мамо, тази кофа няма дъно! Каза момчето, бъркайки в сярната киселина.

Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!

- Иване, кога ще се ожениш за мен? - Догодина, през октомври. - Но защо не тази година? - Тази година съм обещал на Мария.

Във всяка къща трябва да има една определена стая, в която жената да се чувства свободна и щастлива и да прави всичко, каквото си поиска - да глади, да готви, да чисти, да мие чиниите…