Мъж се качил в автобус и на една от седалките мярнал млада монахиня. Вгледал се в нея и през покривалото за глава забелязал лицето й - истинска прелест. Тя станала и въпреки смирената й походка си личало, че тялото й е невероятно. Мъжът бил страшно възбуден, събрал сили и се приближил до монахинята:
- Сестро, извинявай, обикновено не правя такива неща, но ми се струва, че те обичам. Какво ще кажеш да се видим някоя вечер?
Монахинята веднага скочила от автобуса. По-късно, когато мъжът се приготвил да слиза, шофьорът го попитал той ли е тормозил монахинята. Мъжът се извинил и обяснил, че по принцип не правел такива работи, но шофьорът го прекъснал:
- Не, не се извинявай. И аз се опитах да я заговоря. Всъщност, ще ти направя услуга. Видя ли къде слезе тя? Зад спирката има един малък парк и всеки ден по едно и също време тя ходи там да се моли. Иди утре и може и да ти излезе късмета.
Мъжът му благодарил и слязъл. Разбира се, на другия ден отишъл в парка и на едно усамотено място между дърветата видял монахинята да се моли. Той се шмугнал в храстите и след няколко минути излязъл, облечен в дълга бяла роба, светла перука, брада и корона от тръни. Монахинята коленичила и го попитала какво може да направи за него. Той отвърнал, че веднъж на няколко хиляди години обичал да слиза на земята да поразпусне. Монахинята казала, че с удоволствие би му помогнала, но в този момент е в мензис, така че може единствено да я чука отзад. Мъжът и на толкова бил доволен и бързо се заел за работа. След няколко минути изведнъж върху него се стоварило ужасно чувство за вина и той задъхано прошепнал:
- Сестро, трябва да ти призная нещо. Всъщност аз не съм Иисус Христос, а онзи, който те заговори в автобуса вчера.
Монахинята отговорила:
- Спокойно, и аз не съм монахинята, а шофьорът на автобуса.