Имало едно време една гора. В тази гора вълкът имал навик да оправя заека всеки ден, че и чат пат му се случвало да повтаря. Един ден на заека му писнало и се оплакал на лъва. - Не се издържа вече...

Кумчо Вьлчо паднал в една яма. Минал Зайо Байо и започнал да му пикае на главата. Изпикал се един път, втори път, но като дошъл пак, не щеш ли паднал в ямата и казал на вълка: - Ако щеш вярвай, ама...

Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. - Защо плачеш? - Заекът ме излъга и ме наеба... - Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче. - Какво ти се е...

‎- Слънчице! - Да, мечо? - Ще станеш ли да направиш кафе, сладката ми? - Разбира се, зайо! - Благодаря ти, пиленце. - Няма защо, златце. - Обичам те, писе! - И аз те обичам, пухчо...

Мечката видяла, че заека бяга панически из гората и го спряла: - Защо бягаш така, Зайо? - Дошли са някакви ловци, трепят всички камили. - Че ти какво общо имаш, нали си заек? - Абе те...