Представяш ли си, влизам в стаята… А там - той! Погалва ме по косите… А там - пърхот! – Стига де, отдалече не се забелязва! - Добре, а после ме хваща за ръката… А там - мазоли! – Стига де, не е сме...

- Ти вярваш ли в любовта от пръв поглед? - Как да ти кажа... На моите години, с това лошо зрение, като че ли предпочитам да ги опипам нещата...

Госпожице, може ли да ви поканя на вечеря със закуска?

Казах му да ми се обади, ако намери някоя с по-хубави гърди… Още не е звъннал. Сега, к'во? Като комплимент ли да го приемам?

- Скъпи! Поне веднъж да ми беше казал - "Слънчице мое!" - Добре - слънчице мое! - Сега кажи - "Най-скъпа моя!" - Най-скъпа моя... - А сега измисли нещо мило самичък. - Лека нощ!