- Как така бе, дъще, къде ти беше главата че не помисли?
- Под кормилото май, не помня точно.
Селска сватба. Младоженците се затварят в спалнята за първата брачна нощ. Ден не излизат, после втори... Тъщата не издържа и тихо чука на вратата им: - Дъще, да бяхте излезли за малко!? - Мамо, ни...
- Значи, младежо, ако правилно ви разбирам вие искате да ми станете зет? - Ами как да ви кажа, госпожо... Не че искам да ви ставам зет, но няма друг начин да се оженя за дъщеря ви.
Тъщата, преди да изпере панталоните, оставила наличното от джобовете на масата - пари, презервативи... Съпругата, естествено, вдигнала лют скандал на мъжа си. След два часа тъщата не издържала повече...
Имам татуировка на китката: "Никога не губи Вяра." Хората я смятат за вдъхновяваща. Но не е. Аз съм един разсеян баща на две годишна дъщеря, която се казва Вяра.
Най-сладко е да клатиш дъщерята на шефа. Насладата е двойна. Хем нея, хем него.