Срамувам се за вчера, но не помня пред кого...

Снощи така се натрясках, че докато съм залитал към бара за по още едно, съм спечелил някакъв конкурс за танци…

- Искаш ли да пийнеш? - Разбира се. А защо има толкова странен вкус тази ракия? - Не знам. - Да не се отровя? - И аз искам да разбера това.

Зная си мярката - почнат ли да ми сипват в две чаши, значи вече ми стига.

И ето... спиш си в леглото. Пиян си, хъркаш, целият си в лиги, пърдиш. Краката ти миришат. А някъде, някоя те има за своя мечта...