Малкият Иванчо:
- Мамо, пък вчера като те нямаше, татко дойде с една леличка в къщи отидоха в спалнята..
- Мълчи Иванчо, довечера като седнем на вичиря, тогава ще кажеш. Вечерта на масата, вечерят и майката:
- Кажи, Иванчо, какво стана вчера?
- Ми вчера, след обяд, тате дойде с една леличка, аз лежах в детската стая и той мислеше, че спя, отидоха в спалнята съблекоха се и той почна да й пъха между краката оная работа, която чичо Гошо ти я пъха в устата, като тате е в командировка...

Марийка:
- Господине на Иванчо му тече кръв от носа!!!
Господина:
- А ти ако още един път ми прекъснеш урока ще ти тече от гъза!

Иванчо се прибира от училище:
- Мамо, татко, мисля, че няма да е здравословно да ми видите бележника...
Отварят и гледат... три шестици! Всички припадат.
- Казах ви, че няма да е здравословно.

Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква:
- Мамо, татко, аз вече мога да пиша!
- Какво можеш да напишеш?
- Откъде да зная? Нали не мога да чета!

Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно: Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката! Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пъле...

Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука?
- Ами... защото очите са по-напред от ушите!