Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:

- Какво закопаваш там, малката ми?

- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...

Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:

- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...

Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:

- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!