Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но от време, на време дочува откъслечните реплики на синчето си: - ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха...

Иванчо и Марийка си играят на рими: - Клечка. - Печка. - Пица. - Цица. - Занзибар. Иванчо се замисля: - Е**л съм те в г*за! - Няма рима! - Няма рима, но е вярно!

- Иванчо, помогни ми да сервирам вечерята. - Марийке, защо искаш помощ, когато за тая работа е нужен само един човек! - Благодаря ти, че ме подсети, как да ти отговоря като си легнем!

Иванчо и Марийка са сред природата. - Марийке, намерих четирилистна детелина. - Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. - Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи...

Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: - Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!