- Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! - казва Марийка. - Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? - отговаря приятелката й.

Иванчо казва на майка си: - Мамо, виж, всеки път като дам на кучето месо и му се вдига опашката! Майката, въздишайки: - Сине, остави моля, малко и за татко ти месо.

В час по математика: - Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.

Иванчо се връща от училище с обелено коляно. - Миличкият, вайка се майка му, сигурно много си плакал! - Нямаше смисъл, отвръща Иванчо. Наоколо нямаше никой.

Учителката пита Иванчо: -Иванчо,в кое време е "аз съм хубава"??? -В невъзможно, госпожо.