Майката:
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с тебе, докато бях в командировка?
Иванчо:
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване на брега.
Майката:
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!?
Иванчо:
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала...

Един ден Иванчо казал на майка си:
- Мамо, мамо, ти `ко прайш тука?
- Нищо маминото.
- Ми мани съ, най-накрая от пьтя ми ма!

Иванчо разхожда Марийка в близката горичка с интимната мисъл евентуално да я изчука. Гушнал я през кръстчето, джумоли й нежни думи на ушенцето, води я навътре към гъсталака. Ама, му се припикало ужааа...

Иванчо към баща си:
- Тате, класната те вика в училище.
- Защо? - пита таткото.
- Не знам, не съм я виждал от месец!

Иванчо пита Марийка:
- Каква е разликата между майка ти и баща ти?
- Не знам.
- Майка ти има мустаци, а баща ти не.

Иванчо се връща от училище с обелено коляно.
- Миличкият, вайка се майка му, сигурно много си плакал!
- Нямаше смисъл, отвръща Иванчо. Наоколо нямаше никой.