Полковникът води младия Ржевски на първия му бал в обществото и го инструктира като танцува с дъщерята на губернатора да й направи някой и друг комплимент. Във вихъра на танца: - Аз съм във възхище...

Иванчо и Марийка заминават на лагер и майките им си говорят: - Не те ли е страх, че дъщеря ти ще е в една стая с Иванчо? - Не, няма страшно, Марийка е с железни гащички... - Ах да му се не ви...

Късно вечерта майка се обажда на дъщеря си на мобилния. - Къде си, скъпа? - Тука учим си уроците. - Какви уроци? Вече е дванадесет! Още дълго ли? - Докато не свършат презервативите.

- Значи, младежо, ако правилно ви разбирам вие искате да ми станете зет? - Ами как да ви кажа, госпожо… Не че искам да ви ставам зет, но няма друг начин да се оженя за дъщеря ви.

- Мамо, а хората от земята ли се появяват? - Защо така реши, дъще? - Чух дядо да пита тате: "Откъде я изкопа тази жена?"