Lоенно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
- Какви са тия животни тука бе, т`ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
- Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
- Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
- Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
- Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
- Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
- Сержанта се притеснил, взел да пристъпва от крак на крак.
- Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
- Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
- Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
- Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
- Ами, не точно така - запремигвал сержанта.
- А как?
- Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...