За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

- Скъпи, вярваш ли във вечната любов? - Разбира се, мила. Но партньорите се сменят.

- Ще се омъжиш ли за мен? - Да! - Може ли да ти го сложа? - Мръсник! - Пръстена ма…!

Връх на ревността: - Къде си, мило? - Разхождам кучето. - Ритни го да чуя как скимти!

- Момиче, искаш ли да спиш с мен? - Моля? Да спя с теб? Как ти хрумна такова нещо? Не, наистина, как разбра?