Лято. Вечер. Страхотна гръмотевична буря. Малкият Иванчо е уплашен от гръмотевиците, трепери и пита майка си:
- Мамо, ще дойдеш ли да спиш при мен днес? Майката се усмихва и казва:
- Аз трябва да спя в стаята при Татко. Дълга тишина, след това гласът на Иванчо:
- При голямото шубе, значи!

Учителката пита Иванчо: - Защо те нямаше вчера на училище? Иванчо отговаря: - Водих козата на пръч. Учителката пита: - А баща ти не можа ли? Иванчо отговаря: - Абе и татко може и аз мога...

Учителката:
- Сега всеки да каже любимия си глагол.
Учениците:
- Спя.
- Ям.
- Играя...
Иванчо:
- За да не ме изгонят от час, ще кажа така: подобряване на демографската ситуация в страната.

- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година? - Какво е странно, госпожо? Нали имаме...

Иванчо се оплаква:
- Написаха ми двойка по литература…
- Защо?
- Не знам! На съчинението "Как прекарахте ваканцията", в духа на добрия тон, написах: "Благодаря, добре!"

Братът на Иванчо отишъл при майка си и казал:
- Мамо, батко пак ми лепна шамарче.
А майката отговорила:
- А ти защо не му лепна също шамарче?
- Защото нямам лепило.