Кум, кума, кумец и кумица живеели в едно село. Кумът имал голям мерак на кумицата, но каквото и да се опитвал да направи по въпроса, все удрял на камък. Един ден в селото пламнала чума и кумът си помислил:

- "Това е сгодният момент да го отпера на кумицата".

Отишъл една сутрин при нея и й казал:

- Кумичке, сънувах един сън, как аз и ти избавяме селото от чума.

На кумицата й блеснали очите от интерес.

- Я кажи, куме, как?

А кумецът потрил ръце престорил се на притеснен и рекъл:

- Ами как да ти кажа, малко ми е неудобно. А кумицата му се строснала:

- Казвай, бе човек. Не виждаш ли, че хората започнаха да мрат като пилци.

Тогава кумецът започнал уж притеснен да обяснява:

- Ами, аз и ти сме голи ти си ми се надупила, аз съм го изкарал, допрял съм го до онази ти работа и въртя, а ти баеш: "ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО". И така спасяваме селото от чума.

На кумицата й светнали очите от желание да помогне и рекла:

- Куме, нека опитаме тогава. Нека избавим селото от чумата.

Речено сторено. Надупила му се тя. Кумецът го надървил и започнал да върти около онази й работа, а тя повтаряла.

- ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО.

В един момент обаче й станало хубаво и не издържайки казала:

- РЪГНИ ГО, КУМЕ, У КОЛЕЛОТО, АКО ЩЕ И ЧОВЕК ДА НЕ ОСТАНЕ В СЕЛОТО...