- Разбира се, господине.
- Но аз не съм ви виждал никога! Къде сядахте?
- Зад колоната, господине.
- Ама, че работа! Петдесет сантиметра колона, а вие сте седемнадесетият студент, който е сядал зад нея.
Млад писател споделя с колега: - Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! - От кого? - От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Служител в офис пита свой колега: - Мите, ти още ли си тук? Нали трябваше да тръгнеш по-рано за погребението на тъщата! - Да, но първо работата, после удоволствието.
Говорят си двама колеги на края на работния ден. Единия казва: - Ах, сега като се прибира у дома, ще хапна нещо, приготвено на бърза ръка, ще измия чиниите, ще разходя кучето и ще легна да спя. И...
Българите са започнали да живеят по-добре!? Излиза, че аз, моите колеги, приятели, познати, съседи не сме българи?
На един студентски бал кавалерът пита дамата: - Колежке, Вие имате ли гърди? - Що за въпрос, колега! Разбира се, че имам! - Тогава защо не си ги носите със себе си, колежке?