Виждаме нещата не според това, какви са те, а според това, какви сме ние

Лектор: - Не мога да вярвам в съществуването на нещо, което не съм видял със собствените си очи! Глас от залата: - А мозъка си със своите очи виждал ли си го?

- Скъпа! Дълго мислих и реших! Ще трябва да се разделим! Беше ми много хубаво, но намерих по-евтино.

- Ние сме свидетели на Иехова, вие вярвате ли в Бог? - Виждате ли тази вратовръзка? - Да. - Тя сочи, на кое ми дреме. Довиждане!

- Защо да уча, татко? - Ами за да пишеш някога домашните на децата си, сине.