Когато се прибирам у дома не светвам лампите в моята стая и затварям плътно вратата. Съвсем бавно спускам щорите, за да няма никакъв шанс случаен, твърде любопитен минувач да надзърне и да види какво се случва в тази стая. Приближавам се до леглото... Събличам се мнооого бавно и вадя от шкафчето вълнуващо, шумяща найлонова торбичка с голям твърд предмет в нея. Предвкусвайки ноща потрепервам... Нежно разтварям торбичката... Ръката ми плахо напипва гладката твърда повърхност... През тялото ми преминават непознати вълни... Лягам в леглото, а то победоносно поскърцва в отговор... Меката възглавница нетърпеливо ме призовава да я докосна с парещи бузи... Но не трябва да лягам! Настанявам се удобно на леглото, облягайки се на стената... Пръстите ми усещат всички малки неравности по повърхността... На предмета... Пулсът ми се учестява, предусещайки блаженството, което ще изпитам. Включвам осветлението над главата си, любувайки се на продълговатите форми, с онзи така възбуждащ червен цвят на неговата обвивка... Отварям този шибан конспект и чета, чета ли чета - цяла нощ... Какво да се прави - сесия!