- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!?
- Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.

Тя и Той в леглото. Тя чете книга.
Тя:
- Спиш ли?
- Не...
- А искаш ли?
- Искам... (започва да се възбужда)
- Тогава спи...

Цял живот казвах "Не", но един път казах "Да", и започнах да казвам постоянно "Да, скъпа!"

Хората казват, че бракът е като обаждане посред нощ. Първо идва звъненето, а после се събуждаш!

- Господин съдия, искам незабавен развод! - Защо, госпожо? - Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. - Вярно ли е това,...

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят.
- След двайсе години брак това са дребни работи!