Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:

- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.

- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.

Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.

- Да знае за онази дивотия с комшията? - не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? - не, не, не.

Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.

- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.

- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.

- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.

- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.

- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.

- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена, - не беше ли там кумчето ни Дане?

- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.