Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? Не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? Не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.