Късно вечерта операторката на спешни случаи 112 вдигнала слушалката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком.
Момиченцето: (едва доловимо) Ало?
Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позвъня на 112?
Момиченцето: (едва доловимо) Не!
Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е?
Момиченцето: (едва доловимо) Да.
Операторът: Мога ли да говоря с нея?
Момиченцето: (едва доловимо) Не.
Операторът: Защо не?
Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета!
Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е?
Момиченцето: (едва доловимо) Да.
Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него?
Момиченцето: (едва доловимо) Не.
Операторът: Защо, за Бога, да не мога?
Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает!
Операторът: О, Боже! Какво прави?
Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията.
Операторът: Значи там има полиция?
Момиченцето: (едва доловимо) Да.
Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите?
Момиченцето: (едва доловимо) Не!
Операторът: Защо не?
Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети.
Операторът: Добре, а какво прави майка ти?
Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите.
Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях?
Момиченцето: (едва доловимо) Не.
Операторът: Добре, за Бога, защо?
Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети.
Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща?
Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме!!!