Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад сто...

Врагът на моя враг е мой приятел... и Слава Богу, че моята тъща мрази алкохола.

- Вчера с едни приятели се събрахме да се почерпим. И така се почерпихме, че накрая трябваше пак да се запознаваме...

Само нашенката може с едната ръка да вари супата, с другата да бърше прах, с едното око да следи децата, с другото сериала, с крак да мие пода и при това да държи телефона с рамо и да казва на приятел...

- Здравей, приятелю! Колко време не сме се виждали! Вече ожени ли се или продължаваш сам да си готвиш? - И едното, и другото.