Тя: - Защо когато се караме - ти мълчиш?

- Скъпа, искам да ти фотографирам гърдите и да ги сложа в рамка на леглото! - И аз скъпи - искам да ти фотографирам хуя и да го сложа в рамка над леглото, но трябва да го увелича 3 пъти!

- Мамо, виж, падна ми се хипопотамче от Киндера, мамо… мамо защо плачеш? Обещавам, ще си намеря работа скоро и ще се изнеса, честна дума, мамчее…

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

Жената в МОЛ е като маршрутка - докато не викнеш, не спира.