Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...

Върви си перничанин и вижда двама араби да тупат един персийски килим: - Кво става ве, пичове, не ще ли да пали?

Напсувам ли някого, изобщо не се мотая… веднага се извинявам. Щото се забравя и после трябва наново да псувам.

- Как са нещата при теб? - Като чист шоколад! А при теб? - Ами, общо взето, цветът е същият…

Никога не съм разбирал смисъла на спортното ходене, докато днес не ме сви корема и тръгнах към тоалетната...