Седя и си мисля… И по едно време усещам, че само седя.

Има нещо утешително в смъртта. Мисълта, че можеш да умреш утре, те кара да цениш живота си днес.

Безпокойство - това е неправилно употребено въображение.

Мислех, че съседите ми се усмихват, защото ме харесват и уважават... А се оказа, че е защото са ме чували как пея на караокето.

Когато спуснаха в гроба ковчега на човекът, измислил Тетриса, цялото гробище изчезна.