Двама пияници си говорят за техен събутилник: - Знаеш ли, Иван вече спрял да пие. - Майтапиш се! - Не бе, лично видях некролога!

Съпругата: - Защо докато се любим, никога не ме наричаш по име? Съпругът: - Защото не искам да те будя.

– Може да се каже, че не съм живял напразно – дом построих, син имам… – А, нещо за дървото? – С дървото се развеждам…

- Спя. - Недей спа. Хайде да поговорим. - Утре ще поговорим. Хайде заспивай. - Писанчо... - Миличка, искам да спя. - Но аз те искам. - Добре, кажи за какво искаш да говорим.

Колко наивна бях! Мислех си, че не се е родил човекът, който да бъде в състояние да ме командва. Но явно съм бъркала. Оказва се, че аз сама съм го родила.