- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

- Как се прави паметник на тъща? - Заравя се до кръста и се залива с бронз!

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Не мога да разбера, защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера… Аз пък моята много си я уважавам, редовно и нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

Добра тъща е само мъртвата тъща...