Как се чете приказка на 2,8 годишно?
– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
– Къде е?
– Ето го тук. Един ден…
– Какво е това?
– Яйце. Слушай сега. Един ден една…
– Къде е майка му?
– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
– Това ли е майка му?
– Това е патицата, да.
– Какво е това?
– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
– Има крака.
– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
– Тук няма крака. Къде са му краката?
– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
– Какво е това?
– Селянин. Той минал покрай патенцето…
– Не! Това е дядо Коледа!
– …!
– Какво е това?
– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
– Къде?
– В тях!
– Тука ли?
– Да. Най-сетне то успяло…
– Защо спи?
– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
– Какво е това?
– Грозното Патенце.
– Това не е грозно патенце!
– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
– Не е грозно!
– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
– Къде са фтиците?
– Ето ги лебедите Фтици.
– Това са лебеди!
– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
– Къде са лебедите?
– Ето ги лебедите.
– А това?
– И това е лебед.
– Лебед… Какво е това?
– Това е… пате някакво, летящо!
– Къде е грозното патенце?
– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)
(истината за родителството #2)
(Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)