- Не.
- А познавате ли баба ми?
- Не, защо?
- Просто разказвате същите вицове, които съм слушал от нея преди четиредесет години.
Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се...
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой...
- Бабо мравке, де така? - Тичам щурчо за трева. А ти де с таз спринцовка? - Днес калинката се боцка та съм канен за другар. - Що ще чиниш ти зимъска? - Срам не срам ще искам аз от твоя пар...
- А знаете ли, кога е наистина страшно? - Когато баба ти каже, че е време да отслабнеш!
Момчето пита плахо момичето: - А... преди мен имала ли си момчета? - Оо, не! Имах 2 момиченца, но са при баба си.