Някои гости ги изпращаш с много повече радост, отколкото ги посрещаш...

Добре, че не живеем в 16-ти век и не се налага да си ловим храната, че тия дюнери от де да ги знам къде живеят…

Сигурно съм сънувал нещо много интересно тази нощ, щом съм съблякъл калъфката на възглавницата.

Може пък колелото на историята просто да не може да мине през нашите пътища?

За щастието на човека му трябва празна глава и пълен стомах!