- Скъпа, защо не си лягаш? - Чакам пералнята да свърши, да просна прането. - Лягай, аз ще изчакам. - Благодаря. - За нищо. Като свърши пералнята, ще те събудя.

"Искаше му се да подскача от радост, но не можеше... На гърба му тежеше ковчегът на тъщата..."

- Ще пиша книга... - Защо? - Няма какво да чета!

- Ако нещо си се издънила, то как се извиняваш пред мъжа си? - Напомням му, как пред мен щипна сервитьорката по дупето.

- Имал ли си такова чувство, когато купиш нещо уж ненужно, но на душата ти е едно такова приятно от това, че го имаш. - Аз така се ожених!