Из мемоарите на политзатворник от 1980.
През 1989 ме пуснаха от затвора 1 седмица предсрочно, поради
здравословни причини (пренатоварване на дясната ми ръка).
Няколко години бях безработен. Съвсем случайно попаднах на един
митинг. Там се срещнах с много стари другари, които ми обясниха,
че на партийните ни книжки, вече няма да пише БКП, а СДС и пак
ще сме на власт. Оказа се, че съм бил репресиран, поради което ми
дадоха пенсия и ме назначиха за ликвидатор на ТКЗС. Ликвидирах го!
Елитните млекодайни крави ги продадох за салам на цената на
кожите им. Стопанската техника, дадох на вторични суровини,
а сградите ги съборихме, защото бяха изградени от червени тухли.

Избягал затворник се вмъква в дома на едно семейство, завързва ги и започва да тараши по шкафовете. Мъжът прошепва на жената: - Скъпа, ако искаме да останем живи, не трябва да му пречим! - До...

Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
- Него пък за какво са го вкарали?

- А в тази килия лежи нашата гордост, - казва шефа на затвора.
- Когато за първи път попадна при нас, той беше неграмотен. Ние го научихме да чете и пише. Сега лежи за фалшифициране на документи.

Съдят двама наркомани. Съдията е настроен компромисно и им предлага: - Давам ви последен шанс и време една седмица. Ако можете да се откажете от наркотиците и да въздействате за същото поне върху 5...

Съдия обявява присъдата - 20 години затвор. Обвиняемия:
- Но аз съм на 78 години.
Съдията:
- Няма да искаме от вас невъзможното - ще излежите колкото можете.