Из дневника на едно Емо:
5.00 Събуди ме пияната ми по-малка сестра. Прибра се!!! На нея и дай да пие водка и да се шляе по концерти, тя не ме обича. А ето аз на нейните години събирах монети. Сега отново няма да мога да заспя, ще трябва да си гриза лака.
6.00 Доогризвам лака си.
7.00 Майка ми за малко не видя, че си гриза лака. Каза, че аз съм идиот - измъчен и, че трябва да отивам на училище. She makes me cry.
7.05 Започнах да се обличам, сложих си панталоните - теснички. Значки - повече, повече, повече. ФАК! Изгубил съм си една значка. Да не си забравя якето и да си направя очите по-черни.
7.20 Сестра ми ме видя и започна да вика. Тъпа пънкарка.
7.21 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.28 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.35 Сложих си якето. Излизайки от вкъщи забелязох, че една значка я няма. Намерих я и си я сложих.
7.50 Оказа се, че съм си сложил чорап, а не шапка (Ето защо ми е било малко по-тясна). Shit happens. Върнах се сложих си шапката и тръгнах на училище.
8.20 Закъснях за урок, не ме пуснаха, стоя в коридора. Плача.
8.41 Часа свърши. Влезнах в стаята, хвърлих чантата си и отидох да се цупя.
8.43 I hate my life. Стоим с емо-тата заедно и 5-мата плачем.
9.00 Седя в час и плача.
9.10 Изгониха ме от час, стоя в коридора, плача..
9.15 Отивам до тоалетната.
9.16 Стоя в тоалетната, за да се изпикая. Започнах да плача и забравих да *цензура*..
9.17 Излизайки от кенефа, една значка ми падна в чинията. Извадих я и я сложих.
9.18 Гледам се в огледалото, а аз съм симпатичен. Трябва да се снимам...
9.31 Междучасие. Дойдоха емовете и казаха, че съм истински. Мина малката ми сестра и започна да вика. Казах й, че има ебан вик. Ритна ме с кубинките си. She makes me cry.
9.35 Емовете й казаха, че не е права. Тя ги преби всичките.
9.37 Исках да избягам, и получих кроше.
9.44 Седя в час, болят ме вените.
10.10 Написах предсмъртно писмо на чина си.
10.12 Учителката го видя и ме изгони. Кучка. Стоя и плача.
10.21 Стоя в столовата. Започнах да плача и забравих да ям. Видях малката ми сестра - пак ме удари. Излизайки от столовата една значка ми падна в помията. Извадих я и си я закачих.
10.29 Видяха ме емовете и ми казаха, че съм истински емо.
10.40 Седя на урок и пиша предсмъртното си писмо. Все още няма кръв. е*** съм я, важното е да колкото се може по-тъжно.
10.50 Свърших и се опитах да го прочета пред всички, но учителката ме изгони. Значката ми падна зад парното, извадих я и си я сложих.
11.11 Междучасие. Емовете видяха значката ми. Казаха, че съм истински. Прочетох им моето писмо. Казаха, че съм още по-истински. Мина по-големията ми брат, показах му предсмъртната ми бележка, той каза че съм идиот, и че това не е истинско. Попитах го кое е истинско. Той ми даде да слушам плейъра му. Ramones и Sex Pistols.
12.30 Слушах ги на урока ми. Изплаших се и заплаках. Избягах от урок. (Знаех, че брат ми слуша лайна, но чак такива...). Докато бягах ми падна една значка. Вдигнах я и си я сложих. Догони ме един учител завлачи ме в клас и ми каза, че съм *цензура*. Изгони ме в коридора.
12.45 Стоя и плача.
12.50 Дадох на приятелите ми плейъра. Кости падна по гръб, Вася заплака, Владо си призна, че му е свършил розовия лак и изпадна в депресия, Ленко избяга със вик, падна му една значка. Брат ми видя тази гледка, взе си плейъра, срита ме и каза, че сме педерасти.
13.00 Започнах да ухажвам Светла, каза че съм гаден *цензура* и *цензура*. YES! Това момиче ме харесва.
Седя и плача от радост.
13.20 Учителя ме изгони от клас.
13.40 Звънеца. Изчаках емовете. По ред, изпускайки си значките и закачвайки си ги, се прибрахме вкъщи. Разбрахме се да се видим в 4.
14.00 Прибрах се вкъщи, няма никой. Включих си Tokio Hotel, седя и си гриза лака на ноктите.
14.20 Дойде си малката ми сестра. Изключи магнетофона и легна да спи.
14.40 Включих магнетофона, събудих сестра си... Удари ме, а аз се опитах да и отвърна...
14.50 ААААА!!! She makes me cry.
15.00 Седя завързан за парното със кърпа в устата и слушалки в ушите. Свири нещо ужасно. I want to die!!!
15.10 Прибра се брат ми и неговите приятели. Хвърлиха върху мен якетата си и почнаха да ме ритат.
15.20 Майка ми се прибра, срита купчината дрехи, по стона разбра че там има някой.
15.30 Майка ми ме развърза и ме изпрати за хляб.
16.00 Стоя в магазина и си чакам реда, до мен стоята някакви гологлави деца и ме гледат странно (сигурно ми завиждат за значките).
16.10 Сритаха ме и ми взеха всичките пари. Опитах се да стана, но ми падна една значка - сложих си я пак.
16.20 Прибрах се, майка ми ме преби и отиде за хляб.
16.30 Закъснях за срещата с емовете.
16.35 Те ми казаха, че крясъка ми не е истински.
16.37 Падна ми значка
16.40 Сдобрих се с емовете, стоим и плачем.
16.55 До нас мина пънк. Казахме му, че е тъпанар, а той ни напсува. И ние цялата тайфа (25 човека) го пребихме. Леле колко сме истински!!!
17.10 Дойдоха 10 пънка, пребиха ни и си тръгнаха. СЛАБАЦИ!!!
17.30 Събрахме стотинки за един литър бира. Колко сме истински!!!
17.32 Продавачката не иска да ни даде бира. What`s the *цензура*???
17.35 Уговорих я, и си купихме 2 литра бира. (Йупиииииииии ние сме най-истински от всички)
17.50 Тъкмо щяхме да пием и дойде малката ми сестра със 4 пънка и ни взеха пиенето...
18.00 Минаха 3 момичета, аз почнах да им намигам. Те дойдоха и ми казаха, че съм слаботелесен и *цензура*. Само колко съм сексииии, те ме искат и ми завиждат, че моя грим е по-хубав от техния.
18.15 Владо каза, че е цепеняк и изпадна в депресия.
18.20 Видяхме сватба. Саня каза, че булката е в бяло, защото е девствена.
(решихме от утре да носим бяло)
18.30 Прибрах се вкъщи и седнах да гледам анимации.
19.00 Анимацията свърши, седнах да пиша предсмъртно писмо.
19.20 Слушам Tokio Hotel, най-яката емо-група.
20.00 Прибра се малката ми сестра - срита ме и излезна...
21.00 Мама ми каза да лягам да спя. "Мамо аз съм вече на 17, може ли да си обръсна краката?"
21.05 Получих шут по задника от майка ми. Лежа и се опитвам да заспя. *цензура*!!!
21.10 Не ми се спи. Я чакай да си намеря лакираните нокти.
21.15 Погризах малко лак и заспах.