– Мила, защо ми се сърдиш? – Защото не ми „лайкваш" статусите във фейса! – Глупости! Чета ги и кимам с глава в знак на съгласие...

Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.

- Защо си тръгваш? Нали каза, че съм специален?! - Казах, че си специален, не единствен…

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

- Мадам, от Вашите очи губя разсъдъка си.... - Мерси, мосю, но още не сте видял задника ми...