Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

- Моята тъща ни идва на гости все в един и същ ден, и аз винаги я чакам с нетърпение. - А кога идва? - На 29-ти февруари.

Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…