Иванчо:
- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Учителката:
- Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?

Иванчо към учителката:
- Трябва ли да се наказва някой, за нещо което не е направил?
- Не, разбира се. В никакъв случай!
- Добре. Аз не съм направил домашното...

Става тъмно. Баща се провиква от балкона:
- Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи?
- Мисля, тате! - крещи в отговор сина.
- Е, и?
- Тате, дай ми още час да помисля!

В училище. - Марийке, напиши на дъската изречение с думата "девойка" и с думата "гора". Марийка излиза и пише: "Девойката излезе от гората". - Браво, Марийке, седни си. Иванчо, излез на дъската...

Учителят казал на учениците:
- Всички олигофрени да станат.
Никой не станал. По едно време станал Иванчо.
- Защо стана?
- Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя кoмпания!