- За съжаление, не мога с нищо да ви помогна - въздъхна зъболекаря, мрачно гледайки здравите зъби на пациента.

Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. - Иване, къде беше? - пита учителката. - При зъболекария. - И? Боли ли те? - Не знам, зъбът остана при зъболекар...

-Госпожице, когато се усмихвате, в мен се появява голямо желание да ви поканя при мен! - Голям Дон Жуан сте. - Какво говорите? Зъболекар съм!

- Защо така се радваш? - Бях на зъболекар! - Е, че това повод за радост ли е? - Да... оказа се, че е в болнични!

Майка извеждайки сина си от кабинета на зъболекарката казва: - Синко, какво трябва да кажеш на леличката? Момченцето, през сълзи: - КУЧКА!