"
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не
- отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и
- на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да
- казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не
- отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и
- на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да
- казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
135 прегледа