Иванчо си дошъл от училище и имал за домашно да напише 5 изречения. Отишъл при майка си.
- Мамо, кажи едно изречение.
Майката:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш!
Иванчо го записал. Отишъл при баща си.
- Тате, кажи едно изречение.
Баща му:
- Остави ме, че чета вестник.
Иванчо го записал. Отишъл и при кака си.
- Како, кажи едни изречение.
Кака му:
- Разкарай ми се от главата, че излизам с гаджето.
Иванчо пак го записал като изречение.
Отишъл при дядо си:
- Дядо, кажи изречение.
Дядо му:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Иванчо отново го записал.
След това излезнал навън и чул някой да казва:
- Терзан по бели гащи!
На другия ден Иванчо отишъл на училище.
Учителката казала:
- Иванчо, кажи си първото изречение.
Иванчо:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш.
Учителката:
- Иванчо, престани!
Иванчо:
- Остави ме, че чета вестник!
Учителката:
- Абе Иванчо, засрами се! Ще те заведа при директорката.
- Разкарай се, че излизам с гаджето.
Водят Иванчо при директорката. Директорката го попитала:
- Какво има бе, Иванчо?
Иванчо:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Директорката:
- Абе Иванчо, ти знаеш ли коя съм аз?
Иванчо:
- Терзан по бели гащи!