- Не!... Иванчо стига бе....недей! ...Не.... Престани... Неможе... А! Вкара го!...
- Е, и какво, Марийке, искаш да го изкарам ли?
- Е как ще го изкараш, бе садист!
- Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? - Ами, разказвам си вицове и затова. - Вчера се смя много силно. - Разказах си един дето не го бях чувал.
- Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? - Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми...
- Иванчо, защо вчера не си бил на училище? - Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. - Какъв подарък? - Ами не отидох на училище.
Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балко...