Иванчо пита учителката си:
- Госпожо, химикалката е от женски род нали?
- Да - отговаря тя.
- Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
- Да.
- Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал.
Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е. Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината от вътре. Тогава той казал:
- Елементарно, тя е със спирала!

Госпожата пита Иванчо:
- Защо не беше на училище вчера?
Иванчо:
- Щото с тате водихме козата на пръч.
Госпожата:
- Ами баща ти не може ли сам?
Иванчо:
- Може, ама козата си сака пръч.

Иванчо пита баща си: - Татко, защо коремът на мама е подут? - Защото е пила много вода, сине - отговаря башата. Иванчо отива при майка си, чука по корема й и казва: - Ей, брато, ако не...

Отива малкия Иванчо при баща си:
- Тате, затвори очи.
- Защо?
- Мама каза, че като затвориш очи завинаги ще заживее много по-добре!

Иванчо в гората на една полянка, скътана между дърватата, копае яма. Минава един лесничей и му се кара: -Защо копаеш тук? Забранено е! Ще те глобя? -Недей г-н лесничей, имам среща с Марийка!...

Иванчо тичайки и запъхтян влиза в кухнята при майка си: - Мамо, мамо... тате е на балкона и иска да скача! А майка му невъзмутимо докато приготвя нещо казва: - Припомни на този малоумник баща ти...