Иванчо минавал покрай дома на Марийка, и решил да се отбие за един тек. Чука на вратата и вика:



-Марийке отвори!



-Стига бе, Иванчо не ми се ебе сега!

Иванчо обаче бил много загорял и се ядосал, почнал да блъска яко по вратата и крещи:



-Марийке, отвори 'щото...



-Иванчо, моля ти се бе, не ми се ебе сега!

Иванчо вече подивял почнал да блъска вратата толкова здраво, че щял да я изкърти от пантите.



-Марийке, отвори ще съжаляваш не чукам с ръка...

Иванчо:
- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам, Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Учителката по математика изпитва Иванчо:
- Иване, кажи поне една формула за да ти пиша 3.
- Формула 1.

Иванчо отива на училище с подута глава. Учителката го пита:
- Иванчо, от какво ти е това, какво е станало?
- А, нищо, госпожо, от една оса.
- Ужили ли те?
- А, не, тате я уби с лопатата.

В училище. Иванчо:
- Госпожо, а защо днес сте без сутиен?
- Интересно, как се досети, като още даже палтото не съм си свалила?
- Няма ви ги бръчките на лицето!

Майката обясни на петгодишния Иванчо, откъде се е появил. А таткото подслушваше, и научавайки истината ги напусна.