Иванчо казва на майка си:
- Мамо, дай сладолед.
- Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
- Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
- Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
- Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
- Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
- Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.

Учителката в клaс:
- Иванчо, склони глaгола "гласувaм".
- Аз гласувaм, ти гласувaш, той гласувa, тя гласувa, ние гласувaме, вие гласувaте.
- Иванчо, a "те"?
- А те искат да ни се изсерат отгоре!

- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година? - Какво е странно, госпожо? Нали имаме...

Учителя пита Иванчо;
- Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Президент на Щатите.
- Ами ти Марийке?
Иванчо:
- А тя ще е Моника Люински.

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита:
- Какво става, защо закъсня?
- Паднах от третия етаж.
- Е какво, цял час ли пада че чак сега идваш?

Иванчо разхожда кучето си и среща съседа си. Той го спира и го пита:
- Абе Иванчо, каква порода е това куче?
- Чау-чау.
- Ами чао.