Иванчо казва на майка си:
- Мамо, дай сладолед.
- Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
- Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
- Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
- Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
- Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
- Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.

Иванчо:
- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам, Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Бащата подготвя малкия Иванчо за очаквано увеличаване на семейството.
- Иванчо, какво искаш - братче или сестриче?
- Даже и да не искам, - отговаря Иванчо, - вече е късно.

В едно училище, учителката по литература била голяма почитателка на комунистическите идеали. Един ден тя изпитала Иванчо да си прочете домашното. Той издекламирал: - В нашата къща се родиха 5 котен...

Развеждат се родители и питат малкия Иванчо:
- Кажи, с кой искаш да живееш?
- А при кого ще остане компютъра?

Марийка пита Иванчо:
- Иванчо, ти за какво си мислиш в момента?
- Ами за каквото си мислиш и ти Марийке.
- Ууф, простак.